Всичко, което наистина трябва да знам, за да се науча как да живея, какво да правя, как да се държа, съм научил в детската градина.

Мъдростта не е горе, на върха, където блести заветната диплома, а там,

в пясъчника на детската площадка, в предучилищната група.

Ето нещата, които научих там:

Разделяй всичко с другите.

Играй честно.

Не удряй хората.

Връщай нещата там, откъдето си ги взел.

Почиствай след себе си.

Не вземай неща, които не са твои.

Нараниш ли някого, извини се...

Живей хармонично – всеки ден мисли, учи, рисувай и пей, и танцувай, и свири, и се труди по малко.

Всеки следобед си поспивай.

Излезеш ли навън, оглеждай се, когато пресичаш, дръж се за ръка и не се отделяй от другите.

Вярвай в чудеса…

Помислете си колко по-добър би бил светът, ако всички ние – целият свят – на обяд се мушвахме в леглата, за да поспим и после похапвахме бисквити с мляко към три часа всеки следобед. Или ако всички правителства спазваха основните правила да връщат нещата там, откъдето са ги взели, и да почистват след себе си. И също така, независимо от възрастта, продължава да бъде вярно: излезете ли навън, по-добре се дръжте за ръце и не се отделяйте един от друг.

Из „Всичко, което наистина трябва да знам, съм научил в детската градина“, Робърт Флуъм изд. „Прозорец“, 2012 г.

Badete_pozitivni.pdf

Vreme_za_obshtuvane.pdf